и такія написанія, которыя получаютъ объясненіе среди звуковыхъ особенностей.
-а и а въ срединѣ словъ по церковно-славянски: вокръви Пр 106; дъска И 69, 75 6, Ц 1346; ГОвъстоіб' I 46; съкровище I 46, Ср 49; тьстю Б 55, С 406 (но тутъ же: тестю); въста I 56; сътворитель Ср 96; възвѣстити I 5 6; А (Дѣянія) 166: дръзновение; А (Соборн. посл.) 356 влъны. Неправильныя подражательныя написанія: дъневеі 11 б; о въсехъ Д 20; агігьци Пл 3 6; первнъци И 65; первънець Ч 10; мудръци Д 96; остъну А (Дѣянія) 296. Быть можетъ, здѣсь ъ употребляется еще искусственно среди согласныхъ, какъ: ябълками ПП 46; газъва И 32, Пр 17; созъдалъ Б 10; разъличныи Пр 116; есъмы I 13; ветъку Б 19 и какъ вгь иностранныхъ словахъ: Вастъха Э 3 б (Wastha); желънерд Ц 826; Асъверъ; въ словѣ: Апътекарскимъ И 586 -а = о Апотекарскимъ И 59 и друг. (Apatekarskym); точно также: пугъвиць И 686 (и тутъ же: пуговок); на сторь-ницахъ (Апостолъ, Предисловіе къ Соборнику), на стороницахъ Ц 36. Двойныя написанія: зеръцало Ю 26; долъгою Пр 26; наполъпити Э 106; серъдце П 5 6; черьви I 226; перъваго Э 8; церъкви ПП 5. То z, то а: людъми и людьми Пр 56; судъею, судъ гамъ, судьдми Пр 9; судьи Д 3; Кшъю Пр 9; очыо I 226; козыо И 45; козъихъ И 67; черепъе Ср 35; черепъ а Д 9; веръхнии Ц 133; верьхнии Ц 133. Въ концѣ словъ постоянно употребляются, выдерживаются вездѣ: z въ словахъ на в любовъ I 296; хоруговъ Ц 316; свекровъ Р 3; кровъ I 476, Пл 106, Ср 56; церковъ Пл 6, ПП, и проч., червъ П 39; повелителыі. наклон.: направъ Ср 7; приставъ его кделу Ср 546; молвъ ему Б 13; нарѣчія: доловъ I 23 6, Ц 185, С 17; домовъ Ц 1926, С 16, Ц 1716 (навратисА домовъ); существит.: оловъ Ср 75 (олова, олово); -а въ глаголахъ, во 2 лицѣ ед. ч. — шъ: будетъ Ч 506; выведетъ Ч 44; пойдетъ Ч 446; возмешъ Ч 56:
и такие написания, которые получают объяснение среди звуковых особенностей.
-а и а в средине слов по церковно-славянски: вокръви Пр 106; дъска И 69, 75 6, Ц 1346; ГОвъстоиб' I 46; съкровище I 46, Ср 49; тьстю Б 55, С 406 (но тут же: тестю); въста I 56; сътворитель Ср 96; възвестити I 5 6; А (Деяния) 166: дръзновение; А (Соборн. посл.) 356 влъны. Неправильные подражательные написания: дъневеи 11 б; о въсех Д 20; агигьци Пл 3 6; первнъци И 65; первънець Ч 10; мудръци Д 96; остъну А (Деяния) 296. Быть может, здесь ъ употребляется еще искусственно среди согласных, как: ябълками ПП 46; газъва И 32, Пр 17; созъдал Б 10; разъличныи Пр 116; есъмы I 13; ветъку Б 19 и как вгь иностранных словах: Вастъха Э 3 б (Wastha); желънерд Ц 826; Асъвер; в слове: Апътекарским И 586 -а = о Апотекарским И 59 и друг. (Apatekarskym); точно также: пугъвиць И 686 (и тут же: пуговок); на сторь-ницах (Апостол, Предисловие к Соборнику), на стороницах Ц 36. Двойные написания: зеръцало Ю 26; долъгою Пр 26; наполъпити Э 106; серъдце П 5 6; черьви I 226; перъвого Э 8; церъкви ПП 5. То z, то а: людъми и людьми Пр 56; судъею, суд гам, судьдми Пр 9; судьи Д 3; Кшъю Пр 9; очыо I 226; козыо И 45; козых И 67; черепъе Ср 35; череп а Д 9; веръхнии Ц 133; верьхнии Ц 133. В конце слов постоянно употребляются, выдерживаются везде: z в словах на в любов I 296; хоругов Ц 316; свекров Р 3; кров I 476, Пл 106, Ср 56; церков Пл 6, ПП, и проч., черв П 39; повелителыи. наклон.: направ Ср 7; пристав его кделу Ср 546; молв ему Б 13; наречия: долов I 23 6, Ц 185, С 17; домов Ц 1926, С 16, Ц 1716 (навратисА домов); существит.: олов Ср 75 (олова, олово); -а в глаголах, во 2 лице ед. ч. — ш: будет Ч 506; выведет Ч 44; пойдет Ч 446; возмеш Ч 56:
