ТСД2/Кулич/ДО

Материал из Викитеки — свободной библиотеки

[220]Кули́чъ м. кули́ца ж. пск. пасхальный хлѣбъ; на югѣ, пасха, печется на дрожжахъ и сдобная, съ миндалемъ, изюмомъ ипр. Кули́чикъ умал. куличи́ща увелич. Кули́чный, къ нему относящ. Кули́чникъ м. кули́чница ж. мастеръ печь или охотникъ есть куличи. Кули́чка ж. влгд. кстр. тоболка, ватрушка, прм. куллкъ; въ пск. и куличи зовутъ кули́чкою.