Нордъ м. морс. полночь, какъ страна, сѣверъ; точка на компасѣ (маткѣ), указывающая на сѣверъ, и отвечающая ей точка горизонта (овиди, закроя); || вѣтеръ оттуда, сѣверяк. Компасъ у моряковъ дѣлится на четыре четверти, крестомъ, который указываетъ на нордъ (сѣверъ), зюйдъ (югъ), остъ (востокъ) и вестъ (западъ), а каждая четверть — на восемь румбовъ (точекъ, направленій); отъ сѣвера къ востоку румбы эти называются, съ голландскаго: нордъ-теньостъ, нордъ-нордъ-остъ, нордъ-остъ-тенъ-нордъ, нордъ-остъ, нордъ-остъ-тень-остъ, остъ-нордъ-остъ, остъ-тень-нордъ, остъ: ихъ означаютъ начальными буквами: N, Nto, Nno, NotN, No ипр. В сѣверо-западной четверти ставится всюду W, вестъ, вмѣсто остъ; а въ обеихъ южныхъ четвертяхъ, S, зюйдъ, вмѣсто нордъ. См. компас и ветер. Но́рдовый вѣтеръ, сѣверный. Отъ норда къ весту, откачалъ да и къ мѣсту! шуточное матросское.
