Батра́къ [бадра́къ пск. Опд.] [—ака́] м. батра́чка ж. наемный работникъ, особ. въ деревнѣ, для полевыхъ работъ; нвг. казакъ и казачиха, южн. на́ймитъ и на́ймитка. Идти въ батраки, въ чужіе люди, на заработки. Не надѣйся попадья на попа, держи своего батрака (казака). Счастье не батракъ: за вихоръ не притянешь. Чортъ безсиленъ, да батракъ его силёнъ, т. е. человѣкъ. Было у Петрака́ четыре батрака, а нынѣ Петракъ самъ батракъ. Сваха видѣла, какъ поповъ батракъ теленка родилъ, изъ сказки. Батрачи́ха, батрачка, либо жена батрака. Батрако́въ, батра́чкинъ, батрачи́хинъ, принадлежащий работнику, —ницѣ. Батра́чный, батракомъ сдѣланный: это батрачная работа. Батра́чій, относящійся къ батракамъ. Батра́чить, батра́чничать, батракова́ть, жить гдѣ изъ платы въ работникахъ. Батра́чество ср. состояніе, званіе, занятіе это.
ТСД3/Батрак/ДО
Внешний вид
← Батометръ | Батрак / Батракъ | Батруга → |
Словникъ: Б. Источникъ: т. 1 (3-е изд., 1903), стлб. 135-136 ( сканъ · индексъ ) • В 3-м издании в квадратных скобках — добавления редактора И. А. Бодуэна де Куртенэ |