Пе́щер, пеще́рье ср., пещери́к [—ика́], пещеро́к [—рка́], пе́щор, пе́щур, пещуро́к [—рка́] м. вост. твр. тмб., [пе́щерь м. твер. Оп.] пестер. Поворотлив, как пещур.
ТСД3/Пещер
← Пещерник | Пещер / Пещеръ | Пещи → |
![]() |
← Пещерник | Пещер / Пещеръ Толковый словарь живого великорусского языка Владимира Даля | Пещи → |
![]() |